Сподели Приятел

Повецът Орхан Мурад: Сляп съм, но карам кола 100 километра в час вдигам на селскостопански писти

Кой е той
Легендата на попфолка Орхан Мурад е незрящ по рождение, но този физически недъг в никакъв случай не се е отразил на чувството му за хумор и самоирония. Общуването с него е истинско удоволствие, а оптимизмът, който излъчва, е заразителен и повдига духа дори на т.нар. нормални, които са склонни да драматизират обикновени житейски проблеми.
Мурад завършва средното си образование в училище за деца с нарушено зрение в София, а след това Държавна консерватория в София. Наричаният „Царят на баладите“ изпълнител се показа в нова светлина в откровено интервю за „България Днес“.

ДИМИТЪР АНДРЕЕВ

– Господин Мурад, как прекарвате времето си?
– За мен и това лято протича както обикновено – много работа, пътувания по участия, умора, но такъв живот съм си избрал. Успяхме със съпругата ми Шенай и детето да си направим и малка ваканция, а в края на лятото ни предстои и нова. Не мога да се оплача от нищо.
– Тези пътувания не ви ли идват в повече?
– Случва се понякога да си легна в 2 след полунощ и да тръгна на път само два часа по-късно. Публиката никога няма да разбере, че съм недоспал или уморен. Това би било липса на професионализъм, което противоречи на моите разбирания.
– В едно свое скорошно интервю се изказахте остро за общинската власт в Пловдив, където живеете. Критиката ви от каква позиция идва?
– От позицията на човек с увреждания, който не може да се разходи спокойно заради разтропаните тротоари, дупките по улиците, паркираните автомобили, мръсотията и т.н. Това, че не виждам, не ме прави сляп за проблемите на града. В Пловдив се събират най-високите местни данъци, следователно градът трябва да блести, а вместо това вони. Едни и същи улици се ремонтират всяка година и все са си в същото жалко състояние.
– С вашата известност вероятно сте получавали покани да влезете в политиката. Така ще може да поставите тези проблеми от друга позиция?
– Не искам да участвам и да получавам никакви покани за политика. Наясно съм, че ако ме викат, то ще е с едната цел да се възползват от името и известността ми. Политиката у нас не е мръднала от времето на Алеко Константинов – преследване на келепира.
– Да си поговорим за по-весели неща. Истина ли е, че обичате да шофирате?
– Да, не е лъжа. Карам за удоволствие. Желанието за шофиране се появи естествено у мен. Разбира се, няма как да стана участник в движението. Карам предимно на полигон или пуста писта за селскостопански самолети. И не мислете, че едва пъпля. Вдигам до 80-100 км. Това ми носи адреналин. Като млад правех много лудории. Веднъж се включих и в движението. Беше през нощта, бяхме пийнали след участие. Предложих на един приятел, вместо той да ме закара, аз него да откарам. Той изпълни ролята на навигатор – завий наляво, спри, дай газ и т.н.
– С какви други средства си поддържате настроението?
– Практикувам скокове във вода, но ми ги забраниха заради проблем с ухото. Затова компенсирам с игра на карти. При мен максимата „Кьорав карти не играе“ не важи. Побеждавам често на белот зрящи и незрящи. Картите са маркирани с брайл, но за да няма злоупотреби, обикновено играем смесени двойки – един зрящ и един незрящ. Двама зрящи за съперници могат да се наговорят за някакви знаци, които ние няма как да видим. След картите и мухабетите логично следва упражняване на банкетната ни култура. Съпругата ми също се „старае“ да ми вдига адреналина. Тя е много добър шофьор, но е доста експресивна на пътя и понякога спорим дали е нужно да кара така агресивно. Може би вече съм прекалено улегнал, докато тя е младо и буйно сърце.
– Дъщеря ви Сузи също пее. Има ли идеи за участие в детската „Евровизия“?
– О, не. Тя го прави за удоволствие и за купона. Едва ли ще стане певица, поне не е изразила сериозно такива намерения. Но ако реши, ще я подкрепя като всеки родител.
– Как гледате на станалото популярно смесване на жанровете – изпълнители от попфолка все по-често правят дуети с представители на други жанрове?
– Правят го с цел да са интересни на хората, защото те се отдръпнаха от тях. Напълни се с еднообразни изпълнители, двама-трима композитори пишат песните на всички и хората вече едва правят разлика кой кой е. Клиповете си приличат, всичко стана много евтино и като слязло от конвейер.
– Вас търсят ли ви с поръчки за песни?
– Търсили са ме, но няма да продам евтино труда си. За мен музиката е призвание от осемгодишен, когато за първи път излязох на сцена. Затова не работя по поръчка, тъй като едва ли ще получа адекватно във финансово отношение възнаграждение. Знам си цената и предпочитам да пиша за себе си, а отскоро правя и дуети с жена си. Идеята ми хрумна спонтанно. Тя така или иначе е на всичките ми участия, защо пък и да не попее. Прави го много по-добре от някои т.нар. звезди. На хората им харесват нашите дуети.
– За толкова години в бранша повече приятели или врагове си създадохте?
– О, със сигурност преобладават приятелите. Поддържам отлични отношения с Радо Шишарката, Сашо Роман, към когото не спестявам и критика, когато се държи непрофесионално. Марко и Снежина, Руслан Мъйнов, Нелина и много други. Не искам да пропусна някого, защото приятелите ми наистина са много.
– Освен във фолка имате и опит в рока. Успявате ли да посещавате рок концерти?
– За съжаление повечето ги пропускам, тъй като съвпадат с моите участия. За последно бях на концертите на Дейвид Ковърдейл и групата „Тото“. Като цяло не обичам да ходя на музикални прояви, защото не ми понася шумът, освен ако аз не го създавам. Обичам атмосферата на пиано баровете. Рядко се случва да не ме разпознаят и да не ми поднесат микрофона, за да изпея и аз нещо.

http://www.bgdnes.bg/Article/4912387