Орхан Мурад е една от легендите на попфолка. Завършва средното си образование в училище за деца с нарушено зрение в София, а след това Държавна консерватория в София. Решихме да потърсим култовия изпълнител от 90-те, за да коментира постъпката на неговия колега Сашо Роман с измамените българи в Кипър. Орхан потвърждава, че това се отразява негативно и на останалите певци, а се оказва и честа практика на изпълнителя на „Мой, ангеле“. Говорим и за семейството му, мечтата да прогледне, колегите и хубавите години в живота му.

Orhan_vatre1.JPG- Орхи, какво смяташ за постъпката на Сашо Роман с измамените българи в Кипър? Оттам са платили самолетните му билети за участие, превели са дори капаро, но той не се е появил! Много музиканти се надигнаха срещу Роман и стана ясно, че всичко това е негова честа практика…
– Нямам навика да съдя когото и да било, но в случая става въпрос за това, че такива деяния удрят по имиджа и авторитета на всички колеги. Почти всички певци подхождат професионално към ангажиментите си и не биха постъпили по този начин – и аз, разбира се. Хората, които канят изпълнители по най-различни поводи, биха могли да си помислят, че всички певци са несериозни и биха се отказали от организирането на подобни мероприятия, което би ощетило всички нас – особено тези, за които подобна работа е единствената, с която се издържаме. Иначе Сашо е много добър изпълнител и има големи хитове. Познаваме се добре, работили сме доста време заедно.

– Ти също сподели, че преди време си му уредил участие, а той отново е „изиграл“ собственика и е задигнал парите, без да пее…?
– Ами да, имаше такъв случай – за българска механа в Ротердам. Пак по същия начин не отиде и

злепостави и мен

защото аз бях връзката. И за България съм чувал, че понякога не е ходил. Лично собственици на заведения са ми казвали. Не са хубави тези неща. Представяте ли си колко хора остават разочаровани в такава една вечер!…

– Ти би ли си позволил подобно безхаберие? Срещат ли се други подобни случаи в тези среди? Знаеш ли за друг колега, който да ползва тактиката на Сашо?
– Аз никога не мога да си представя даже да постъпя по този начин! Предполагам, че и повечето колеги мислят по този начин. Всеки си отговаря за постъпките. Ще ти дам само един пример – за осми март бях поканен в Турция, но отказах. Те много настояваха, стигна се до четирикратно увеличение на хонорара ми. И пак не поех ангажимента, защото бях поел такъв към едно заведение в Козлодуй и бях взел капаро. И така трябва да се постъпва, мисля. Иначе всичко друго е несериозно и непрофесионално според мен.

– Наблюдавам, че ретрочалгата се завръща и се правят такива партита по клубовете. Имаш ли участия, успяваш ли все още да се издържаш от музика?
– Имам да, слава Богу! Навремето, когато нещата бяха по – естествени и музика се правеше само от хората, които могат да свирят и да пеят, а не като сега от компютрите – явно много съм направил. Харесват се моите песни и заради тях ме канят по най-различни частни, общински, фирмени, политически дори мероприятия. А също и без повод в много заведения у нас и чужбина. И нови песни имам, даже много дуетни песнички пеем с моята съпруга Шени, но нямам начин да ги рекламирам и да стигнат до повече хора, понеже не се числя към нито една от музикалните компании, а музикалните канали са техни – знаете как стоят нещата…

Но може би по-добре така, защото на самите участия хората биват много приятно изненадани, освен много мои хитове, да чуят и доста нови песни и доста дуетни парчета с Шени. Въобще на моите участия е доста интересно. По отношение на рекламата, вече разчитаме на интернет – на Фейсбук и на сайтовете. Аз също имам фенстраница и сайт – orhanmurad.net, и с моите почитатели общуваме там. Там намират и новите ми песни и всички предишни, разбира се. Може би губя от това, че не съм в листата на музикалните компании и не ме пускат по музикалните телевизии, но със сигурност знам, че и печеля от това, защото тези същите телевизии станаха проводник на промиването на мозъците на хората и вече доста малко хора ги гледат. Постоянно едни и същи се въртят и всички песни и клипове си приличат. И въобще –

един голям евтинджос излъчва цялата тая картина

Всеки имитира някаква чужда звезда, краде му визията, клиповете и песните даже и после вика: “Да ви представя моята нова песен“. Каква нова песен представяш всъщност?! Отдавна разбрах, че ще хвърлят много пари, за да наложат най-ниско ниво на музикалните потребности на народа и че за такива, като мен – професионални композитори, музиканти и изпълнители, времената няма да са подходящи. И все пак, слава Богу, че има достатъчно хора, които уважават себе си и имат висока обща култура. За тях си заслужава това, което правим.

Orhan_vatre3.JPG

– Изпълнителите на 90-те сте някак по-привързани един към друг и по всякакъв начин показвате уважение, поне привидно е така. Към днешна дата имаш ли приятели сред колегите? А има ли такъв, който да те е предал по брутален начин и не би му простил?
– Навремето босовете ни събираха да им пеем. Събираха ни всички известни в ония времена. Заради това бяхме много често заедно. Работехме, купонясвахме заедно и се опознавахме, естествено. Много готини колеги имам.

И динени кори са ми подлагали

разбира се – нямаше да сме в България, ако беше обратното. Но няма да влизам в подробности по този въпрос. Предпочитам да ги забравям тези неща. Най-много ми е било гадно, когато някой колега, без видимо притеснение, дойде и направи дъмпинг, за да се нареди на моето място в някое заведение, например. Но това са нормални неща за нашия манталитет.

– Дъщеря ти Сузи е станала много красиво момиче, което дори прави опити в твоята професия. Тя обаче се е ориентирала към друг стил…
– Да, то е нормално, сега музиката е съвсем друга. Сузи направи заедно с Биско много хубави песнички и аз им помогнах, с каквото можах, включително и финансово, защото това са едни много готини, позитивни песни. Реших, че си заслужава на фона на всички глупости, които се пеят в хип-хопа, да има и такива креативни песнички. Не знам дали ще стане певица моята малка Сузи. Аз лично не бих й препоръчал, но това, че се занимава с музика, я обогатява като човек.

Често си говорим и й препоръчвам да чете книги, да ходим на театър, за да се обогатява още повече, но сега повече ги вълнуват моторите, селфитата и други такива „модерни” неща. Мисля, че цялата нация е жертва на някакъв план за опростачване до крайност на населението. Отвсякъде бълват и тотално обладават ежедневието и съзнанието на хората, различни облъчващи ги неща. И песните са такива, и целият живот е такъв.

– Плашиш ли се, че известността може да я дръпне към лошата страна, където изобилства от пороци? Какъв баща си ти по принцип – интересуваш ли се от нейното обкръжение, даваш ли съвети и т.н.?
– Давам й съвети, да. Много си говорим за нещата от живота – за опасностите, за пороците, за приятелствата, които много често са фалшиви и т.н. Тя е само на 12, но мисленето й е като на 17-18- годишно момиче. Умна е и е добра и състрадателна. Винаги би помогнала с каквото може на всички. Надявам се, че ще стане качествен човек.

– А какво се случва с дъщерята на твоята съпруга Шанай, която ти приемаш като родно дете? Къде е тя в момента, с какво сеOrhan_family.JPG занимава, в какви взаимоотношенията сте? Имало ли е някога ревност между двете деца и да те обвиняват, че обичаш повече едната от другата?
– Алекс вече е едно прекрасно 22-годишно момиче, което се справя с живота. Сега, през лятото, работи и смята от есента да се върне в Лондон и да продължи своето образование. Тя учи в „Метрополитен” – музикален мениджмънт. Сигурен съм, че ще се справи много добре. Тя знае, че е моята голяма гордост. Като тръгна да учи в Англия преди 3 години, спонтанно избликна в мен песента „Трябва да блестиш”, която е за нея, и която заради Алекс подарих на всички български младежи, търсещи образование и реализация на запад.

А колкото до ревност по отношение на Сузи, не знам – надали. Тя даже много помогна за отглеждането на малката.

Викахме й „малката мама”

Не даваше прашинка да падне върху Сузи. И сега много помага при възпитанието й. А Сузи много я слуша и се съобразява с нейните съвети, което означава, че я уважава. И мисля, че се обичат като сестри. Много са се карали, но като не са заедно, много си липсват.

– Наближават изборите и искам да те питам дали си доволен от кмета на Пловдив – Иван Тотев, където всъщност живееш със семейството си?
– Да, Пловдив – чудесен град, в който живея със моето семейство. Аз, както и повечето пловдивчани, не сме доволни от сегашния кмет. Пловдив е много мръсен. Тротоарите са много счупени и такива хора като мен трудно се придвижват. Прашен е и куп други нелицеприятни неща има в него. А местните данъци и такси са най-високите в България. Не мисля, че „маминото“ се справя добре.

Най-вече се грижи за това да му е пълен хотелът с най-различни държавни, ведомствени и общински мероприятия, които да се провеждат там – там да се хранят хората, там да нощуват и прочее. Грижи се и за другите си бизнеси, а кметството служи, за да привлича, управлява и насочва в своя полза всичките тези неща. И фонтаните, които скоро пуснаха, и велоалеите и булевардите, които всяка година ремонтират – всичко е една огромна зула-импекс. Сега, предизборно, имитират някакви строителни и ремонтни работи, но в края на краищата нищо кой знае колко няма да се промени. Надеждата е, че за това, че спечели конкурса за културна европейска столица през 2019 година, ще дойдат много средства от Европа. И точно заради тези пари битката за Пловдив наесен ще бъде епична, според мен.

Тъй като ще има за крадене много

Дано пловдивчани не се излъжат пак да гласуват за слаб кмет като него.

– Загуби ли надежда, че отново ще прогледнеш? Преди години се подложи на операция при проф. Мулдашев – имаше ли поне минимален резултат?
– Аз няма да проглеждам. Отдавна нямам никакви очаквания по този въпрос. Много се злоупотреби по темата, свързана с моето зрение и професор Мулдашев. Много недостойни журналисти импровизираха по този въпрос, като се опитваха чрез някакви бомбастични измислици да докарат интересна новина, мъчейки се да си заслужат хонорарите. Но не биваше така, защото те се бъзикаха със надеждите и очакванията на хиляди незрящи хора. Цели месеци съм се занимавал да обяснявам на всеки поотделно, че не съм се лекувал, не съм започвал, защото методите му са непосилни за мен и моя начин на живот и работа. Също така не бях убеден, че и да бях се подложил на на лечение при Мулдашев, щеше да има някакъв резултат. Те там не можаха да ме убедят, че имат успехи в лечението на атрофията на зрителния нерв.

– Ужасяващото е, че при теб слепотата не е по рождение, а напротив – като ученик постепенно започваш да губиш зрението си. Навярно не е лесно човек да привикне да живее по този начин…
– Не е голям ужас, това че не виждам. Аз и моите събеседници се оправяме чудесно. И още по-добре бихме се справили, ако държавата беше направила необходимото за живота на хората с увреждания – така, както са направили всички цивилизовани страни, към които уж и ние се числим. Имам предвид достъпна среда за работа, образование и живот на хората с увреждания.

– Колко операции си претърпял до момента? Вероятно трябва да се подложиш и на още, което е свързано със сериозни финансови средства? Но пък правиш всичко без проблем – бръснеш се сам, дори пишеш на компютъра, можеш и кола да караш? Какво друго можеш? Иска се силна воля!…
– Не съм си правил операции. А колкото за бръснене и подобни елементарни неща от ежедневието, даже е нелепо и смешно да ме питате. Слепите хора правят тези неща с лекота. Мнозина от нас, както и аз, даже готвим, чистим, ремонтираме някои неща по домовете си, като се наложи, и

въобще не си мислете, че ръцете са ни сврени в задниците!

Работим с компютрите съвсем пълноценно, благодарение на говорящите програми, които се развиха от десетина години насам. Аз даже имам домашно звукозаписно студио, в което си записвам песните – пак благодарение на тези програми. А има и доста слепи програмисти, които се справят чудесно в работата си.

Има много образовани незрящи хора, за които обаче държавата не се грижи. Има педагози, филолози, кинезитерапевти, а също така и музиканти и певци. И всички много трудно се реализират заради липсата на подходящи закони и заради манталитета на нашето общество. Имаше преди години професионален хор към Съюза на слепите, в който и аз съм пял 2 години, докато кандидатствах в Консерваторията. Този хор беше прекрасно място за реализация на певческите таланти на около 60 незрящи мъже и жени.

Представял е България неведнъж на много високи музикални форуми – както в страната, така и в чужбина. Разтуриха го. Защо?! Толкова ли цяла една държава не можа да отдели пари за тези талантливи хора и ги изрита да пеят и свирят по улиците и по метростанциите?!… А повечето даже и това не правят, заради достойнството си, и мизеруват вкъщи с по една унизителна пенсия.
А колкото до колата – карам я рядко, на някое безлюдно място или на някоя писта за селскостопански самолети. Преди карах и на полигона, дето се обучават новите шофьори, но вече не ходя там, защото,

като ме видят да сядам зад волана, и панически напускат полигона

(смее се)

Orhan_Murad11.JPG

– За какво мечтаеш най-силно?
– Мечтая всичките ми приятели да са богати. Те като са богати – и аз съм богат. Не е ли така? Мечтая да живея на село и да се занимавам със животновъдство и земеделие, за лични нужди. Да си правя ракията от моите сливи, круши и кайсии. Да не се налага да ям ГМО-тата, внесени кой знае откъде – домати, чушки, меса, пълни с отрови и абсолютно безвкусни при това. Всичко това да го отглеждам лично и да давам на колкото мога повече хора. И всеки ако направи така – представяте ли си как ще го начукаме на глобалистите!

И мечтая аз и семейството ми, и въобще всички хора да, са здрави и щастливи. Да сме по-малко материалисти и повече духовни. Да се радваме на комшията, на приятеля, на неговите успехи. И в никакъв случай да не допуснем етническа и религиозна вражда – това, което оядените политици се опитват да прокарат между хората за лични политически цели. Дано нашият народ, въпреки че същите тия мазни вратове го докараха до просешка тояга, да се окаже мъдър и умен, както винаги, и да не им позволи да скарат хората и да ги противопоставят едни на други.

Е за такива глупави неща си мечтая – няма и аз, като всички хора, да си помечтая за коли, пари, жени всичко, както се пее в един голям хит (смее се), ами съм тръгнал да разсъждавам върху сложни, житейски теми тука!

Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ

источник – http://www.blitz.bg/article/42162