Автобиография - Орхан Мурад




Автобиография – Орхан Мурад

/ историята на един певец /

Здравейте скъпи приятели, както знаете всички казвам се Орхан Мурад, роден съм в гр. Кърджали на 27-и януари 1967. Във следващите редове, ще се опитам накратко да Ви разкажа за мен. И така започва историята на моя живот.

Започнах да свиря на пиано от осем годишен, а на китара от тринадесет годишен.Заниманията по музика започнаха в училището за незрящи деца във Варна. Също там – в осми клас създадох първата си училищна групичка, в която освен като китарист се наложи да участвам и като вокалист, тъй като се оказа, че относително най-добре се справям с пеенето. Така зопочнах да развивам успоредно уменията си да свиря и да пея. 15 годишен се преместих да уча в софийското училище за незрящи деца и там модернизирахме групата, наричайки я рок група “Лотус”. Превърнахме се в една от водещите групи на новата рок вълна в началото на демокрацията. Зенита на нашата кариера беше “искам да съм негър в щата Алабама”. Съществувахме до като завърших държавната музикална академия – 1992 г. завършвайки средното си образование кандидатствах в консерваторията – с пеене, но не ме приеха, нищо, че бях единственият от 120-те кандидати, който пееше и сам си акомпанираше на пианото – фатална грешка, това означаваше, че не съм ходил на частни уроци и не съм плащал на мастодонтите на музиката и на корепетиторите, с които те бяха в комбина. Тогава Георги Кордов ми каза, да не се опитвам повече, защото нямало как да ме обучават в часовете по “микрофонна техника” и “сценично майсторство – очевидно не зачиташе изкуството на Стиви Уондър, Рей Чарлс, и куп други световни имена. Не се отчаях, а започнах да изучавам класическа китара от “А” и “Б”, тъй като бях добър рок китарист смятах, че класическата китара ще ми се отдаде най-лесно. След две години къртовски труд кандидатствах и се класирах на второ място прекрачих прага на държавна музикална академия. Тъй като сам тряблаше да се грижа за прехраната си от малък, свирех по сватби кръщенета и всякакви банкети с мои приятели, като барабанист, защото такова вакантно място имаше. Това пък ме приближи до народната музика. В академията изучавахме както класика така и джазово изкуство. Всичките тези неща ми дадоха възможност да се развия в много области и да се докосна до почти всички жанрове на музиката. Завърших през 1992 г. с отличен успех, но без работа и препитание. Върнах се в Асеновград, където живее моето семейство и започнах да работя като редови музикант по кръчмите. Все пак вече имаше малко попфолк, някои неща ми правеха впечатление, най-вече със пазарния си успех и като добре подготвен музикант реших да направя нещо в тази посока.
1995 г., издадохме с моя съученик, колега и приятел Станимир Колев първият си албум “ах жени”. Бяхме дуо “южен полъх” аранжиментите на песните, също така и музиката – с изключение на три песни от албума, които бяха – едната народна, а другите две кавъри беше наша.
Станимир повече пишеше текстове, а аз – повече композирах музиката и заедно докарвахме нещата до завършен вид. Веднага след този албум се разделихме, тъй като Станчо реши да учи право в Софийският университет и тръгнах по свой път. Първият албум имаше феноменален успех, вече бях много известен, така че когато се появи първият ми самостоятелен албум през 1996 г., също се превърна във хитов. Продължих напред и на горе. На първи май 1998 г., излезе “хиляди слънца”, който покъсно през есента на същата година спечели всички награди които можеше да получи – за албум на годината, за песен на годината, а аз като певец на годината и като композитор на годината . първо ги раздаде “хит коктейл” и после С.П. “нов фолк”. Занизаха се всяка година по един албум, и много концертни изяви. И следващата година получих доста награди,а 2г., за цялостно творчество. Беше живот като накино, до като тогавашната ми приятелка не ми открадна всички пари и ме остави само с задълженията, които надлежно бе натрупала за моя сметка, за да не мога бързо да се измъкна от тресавището – “храни куче да те лае” и “няма не наказано добро”. Почти веднага след това срещнах Шенай и създадехме семейство. Срещнах я на един мой концерт и Съни – дъщеря й от първия и брак ме покани на рожден ден. Понеже ми беше дошло до гуша от мръсотиите на Антоанета – реших да отида и да зарадвам 9 годишната Съни. Така завързахме дружба със Шени, по късно авантюра а по късно дойде и любовта. Роди се Сузан и заживяхме щастливо.
Издадох два албума на турски език, които бяха много успешни, най-вече по отношение на ангажиментите ми в Турция – “Ашк” – 2002 г. и “дуня гюзели” – 2004 г. между тях излезе и “слънце мое”, също носител на няколко хита като: “за майката на моето дете” – посветен на Шени., “братя по чаша” и др.
В края на 2005 г. осъществих моя отдавнашна идея – да запиша албум с български народни песни. Подбрах 13 песни, най вече от родопската и македонската фолклорни области, записах ги и издадох: “любими народни песни”. Развих и друга моя идея – да помагам на талантливите незрящи деца от двете училища в които съм учил. Създадох мой танцов ансамбъл и с песните от народният албум започнахме да концертираме по различни общини. Идеята ми се прие от много кметове – добри хора, а в последствие и концертите преминаваха с огромен успех. Благодарение на това в момента две деца се обучават – на моя издръжка, в музикалните дисциплини, които сами си избраха, на едно момче предстои да подаря ел. китара – мечтата на юношеските му години, а също така подарих и безжичен микрофон на едното училище.
Дълго време не издадох албум, а само периодично записвах отделни песни и ги клипирах за да има нещо от мене по радиата и музикалните тв. Канали, докато не подписах договор с най-голямата музикална компания в България – „пайнер мюзик”. Това стана през май 2007-ма година. След няколко месеца събрах песните,които не бяха излизали в албум, пнрибавих към тях 6 нови песни и издадохме с моите продоценти албума „ЕДИНСТВЕНА”. Доволен съм от резултата, песните се приемат добре. През пролетта на 2008-ма година приех поканата на моите приятели от „ШОУТО НА СЛАВИ” да участвам в „ПЕЙ С МЕН”. Беше хубаво преживяване, колегите бяха все добри и много опитни певци. Не можах да отдам много сили и време на състезанието, защото точно тогава се случинашият театър а именно – „ДМДТ КАДРИЕ ЛЯТИФОВА” ДА ЧЕСТВА 5 годишен юбилей от създаването си. Там работя като музикален ръководители ръководството на театъра ми повери много отговорната задача да организирам и ръководя записа на юбилейният албум на театъра – „РОДОПА ПЕЕ 2008”
Осъществих и плана си да се подложа на лечение на зрението ми при професор Мулдашев в Русия. Отдавна бях слушал за него, прочетох 5 негови книги, които ме накараха да повярвам, че той може да ми помогне. На 19-ти октомври отлетях за Москва и от там за Уфа. На другия ден веднага започна обстоен преглед на състоянието на очите и на зрението ми. Професор Мулдашев заключи, че диагнозата ми: „атрофия на очният нерв”, е подходяща за лечение по методите които той е изобретил за възстановяване функциите на очният нерв. Предложиха ми веднага да ми направят голяма операция на едното око, но като ми обърнаха внимание на това, че 3 месеца няма да мога да пея – отказах, заради това че идват новогодишните празници и вероятно ще имам много ангажименти. Отложихме за пролетта. Направиха ми малки операции на двете очи, които представляват инплантиране на алопланти, за спиране на ослепяването и стабилизиране на зрението, което ми е останало. Професор Мулдашев ми каза, че борбата ще бъде дълга и ще успеем, ако имаме вътрешната нагласа и воля за възстановяване на зрението. Аз мисля, че имам такава. Много пъти съм се борил и надвивал проблемите в моят живот.
Искам да благодаря на моите приятели от „ВАЙСПРОФИЛ” и от „ПОСОКА.КОМ”, които ми помогнаха при първото пътуване до клиниката на Мулдашев. В последствие, като премислих и прецених ситуацията, се отказах да се подложа на такова лечение. Реших, че няма как да стане при мен – при постоянните ми ангажименти, нямаше как да си позволя да не работя два пъти по три месеца в годината, а и самият Мулдашев ми се стори не достатъчно убедителен, по отношение на крайният резултат. В един доста дълъг период след това, особено жълтите вестници много злоупотребиха с тази тема – за моето проглеждане. Изписаха куп лъжи, без въобще да ми се обадят и да ме попитат. Изгавриха се с надеждите на много незрящи хора, само и само да са интересни и да се продават.
Създадох фондация „ШАНС ЗА ТАЛАНТА”, в началото на 2006-та година. Чрез нея целя, да подпомагам, музикално надарени слепи и слабовиждащи деца, а също така и деца, на бедни родители, които нямат възможност, да финансират извънкласното обучение на музикалното си дете. Желанието ми е, да направя така, че тези деца, да не изпитат трудностите, които аз преодолях, по пътя на изграждането си като музикант. А тези трудности – препятствия са толкова много!…
2009 и 2011 г., издадох още два албума на турски – „SEREFE, BE DOSTLAR” и „SEVILEN TURKULER”.
В този период, продължих да записвам и мои, авторски песни, без да мисля за албум, просто сингли, за моите почитатели, а и за мое лично удовлетворение. Създадохме песните: „И НА ЯВЕ И НА СЪН”; „ЕДИН ЗА ДРУГ”; „НЯМА СТОП” – по текст на Владимира Велинова; „КАЖИ МИ ДА”; „АМА ДА”; – по мой текст; „ГЛАСЪТ НА СЪРЦАТА” – по текст на Борислав Иванов; и първата дуетна песен с моята съпруга Шени – „ЕДИН ЖИВОТ” – по текст Анелия Дойчева.
Много съм удовлетворен от факта, че технологиите така се развиха, че и ние – незрящите композитори и аранжори, вече можем да работим с аранжорските и звукозаписните компютърни програми. Това допълнително ми развърза ръцете, за нови песни – по-добре премислени и по-добре изпипани, от чисто техническо и изпълнителско естество.